Андрей Макин: Никога не забравяйте, че без 25-те млн. руснаци, убити от Хитлер, днес щяхме да говорим на езика на г-жа Урсула Фон дер Лайен
С цялото си сърце се надявам моите украински приятели и техните деца да имат по-обещаващо бъдеще от това, което претърпяват други нации (в Ирак, Либия, Афганистан…), вкусили военно-икономическия сексапил на американския модел, споделя френско-руският публицист Андрей Макин пред " Фигаро ". Той е член на Френската академия, притежател на премията “Гонкур ” през 1995 година Въпреки че е написан преди войната, новият му разказ, L’Ancien Calendrier d’un amour (Старият календар на една любов), е отзив от спора сред Русия и Украйна.
- Вашият разказ, който ни връща към сътресенията на ХХ век, е написан преди началото на войната в Украйна, само че паралелите сред двете столетия са поразителни. Повтаря ли се историята?
- Книгата обгръща целия ХХ век, изживян съгласно човешката мяра, а днешната украинска драма сигурно се появява в живота на основния воин, Валдас Батаев, който е претърпял съветската гражданска война, рухването на империята и гражданската война - нейната ужасна последица.
Впечатлението за “предричане ” или даже за “пророчество ” идва обаче не от желанието да предричам, а от самото естество на литературното творчество: обратно на злободневните мнения, писателят изследва дълбоките исторически основи и константите на човешкия дух - най-здравите, в случай че не и неосезаеми феномени, които навяват чувството за повтаряне на същото. Да, историята се повтаря, първо като покруса, споделяше Маркс, по-късно като фарс. Но кой би посмял в наши дни да приказва за фарс при толкоз починали и премеждия?
- След “Арменския другар ”, за повторно ли сте застигнат от историята?
- Добре виждате, че най-хубавият метод да се “предскаже ” историята, е да не се придържате към капризния ѝ ход. Така ориста на дребна арменска общественост, която идва в Сибир в средата на 70-те години на ХХ век, звучи като мъчително и ужасно настоящо ехтене на фона на спора в Нагорни Карабах, злополучие, което съвсем е затулено от това, което през днешния ден се случва в Донбас.
- Забрави ли Западът, че историята е трагична? Насилието на историята ли е ориста на Русия?
- За Запада това е по-скоро отводът да се разпознава с другия, да разбере неговите планове, страховете, рефлексите му. Този различен може да бъде вашият противник или зложелател (както към този момент назовават Русия), само че това прави още по-важна нуждата да изследва своя метод на живот и мислене.
В “Кръстоносните походи през погледа на арабите ” Амин Маалуф употребява такова превръщане на вероятността и западните политици би трябвало да се вдъхновят от него, с цел да схванат по какъв начин и за какво Русия реагира пред тази или онази обстановка. Не с цел да я оправдават, а с цел да не вършат съдбовни неточности като тези по време на същински лъжливите договаряния в Минск, чиято безчестност аргументи толкоз несгоди.
- В своя текст “Упадъкът на смелостта ” Александър Солженицин изяснява, че насилието, преживено от народите на Велика Русия е изковало там изключителни характери, които към този момент не се срещат на Запад. И назад, асъдействало ли е това принуждение за брутализиране на съветското общество?
- Не омаловажавайте способността на хората на Запад, и най-много на французите, за героични каузи. Един от тези французи, Жан-Клод Серван-Шрайбер, ми описа дългия си живот, който ще напомня в книга: същински съвременен воин, който, борейки се самоуверено от 1939 година, в никакъв случай не се е самоизтъквал, до момента в който говореи за своите приятели, починали за Франция. Този “обикновен ” воин е срещнал сред две борби индивида, на който историята “изкова извънреден темперамент ”, както казвате. Дьо Гол.
Що се отнася до фамозната съветска “бруталност ”, в никакъв случай не забравяйте, че в случай че не бяха двадесет и петте милиона руснаци, убити (нима без грубост?) от Хитлер, вие и аз щяхме да беседваме през днешния ден на езика на госпожа Урсула фон дер Лайен, хубав език апропо, само че в който все по-често чуваме акценти, които припомнят на руснаците за доста неприятни мемоари от времето на Втората международна война.
От двадесет години декларирам, че бих предпочел един ден да видя в Кремъл хубав княз Андрей, а ла Толстой, изтънчен човек с бели ръкавици и безупречни обноски. Но дано не бъдем лицемерни, този хубав княз бързо ще бъде партерен от нашите американски “партньори ” като изверг в уестърн. Русия е обитаема от няколкостотин народа и с цел да се овладее това културно и религиозно разнообразие, би трябвало да излезем от салоните на ХIХ век.
Помислете за компликациите, които Европа среща със личното си “многообразие ”… За момент си спомнете за намушканите или обезглавени свещеници и учители, за дребните възпитаници в Тулуза, убити от упор, или пък за изнасилените дами в Кьолн или Телфорд. Но би било неуместно и непочтено да се приписва тази грубост на всички тези, интегрирани и кротки хора, които пристигнали от това разнообразие. И никой не би трябвало да трансферира на всички американци бруталността на войните, които техните водачи стартират по света.
- Бъркаме ли руснаците с личността на Владимир Путин? Какво е да бъдеш през днешния ден публицист от съветски генезис в Европа?
- Това комплициране е доста презрян медиен инстикт на Павлов. Един публицист би трябвало да продължи да прокарва твърдо и търпеливо своята вадичка, без да обръща внимание на мимолетните моди и на диктата на разрешената мисъл.
- Поставяте началото на книгата си в Крим, по времето, когато той е част от Руската империя. Крим и империята, която описвате, наподобяват на земен парадайс. Не е ли носталгията по изгубения и може би утопичен парадайс драмата на Русия? За по-малко от век Русия претърпя рухването на два свята (този на империята, след това този на СССР), би трябвало ли да одобри изгубването на тези светове?
- За Валдас Батаеф този парадайс, за който говорите, не трае дълго. Съвсем млад Валдас схваща, че светът не се свежда до дребното общество на привилегированите и че би трябвало да открие “низините ” на националния живот, проучване, което ще го бележи за цялостен живот, повече даже от войнствените и революционни безредици, които ще преживее.
Що се отнася до уникалността на Крим в съветското въображение, постоянно би трябвало да помним дългата битка, която опълчва Русия на татарските ханства: от Крим хановете предприемали военни експедиции, които опустошавали всичко по пътя си и даже съумели да опожарят Москва. Да не забравяме и Кримската война (1853-1856), национална контузия в Русия, само че на първо място георичната отбрана на Крим против нацистите, когато съветските и украинските бойци се бият един до друг против този общ зложелател.
Паметта на всеки народ е формирана от хиляди исторически фрагмента, които не извиняват нищо, само че които постоянно би трябвало да бъдат взети поради, в случай че желаеме да предвидим реакциите и на едните, и на другите. Що се отнася до изчезналата съветска Атлантида, имперска и руска, дано вършим разлика сред “пяната на дните ”, актуалността и непредсказуемия ход на историята: кой в края на 70-те години на ХХ век би могъл рационално да си показа рухването на Съюз на съветските социалистически републики? Най-много няколко ерудирани и прозорливи откриватели, чиито тези тогава изглеждаха утопични.
- Носталгията към руския интервал е мъчно разбираема за западния човек…
- Ако измежду руснаците има някакво носталгично завръщане към руската ера, то се дължи на първо място на шерването на засегната памет за Втората международна война и на предишното, прекомерно мислено съгласно мен, на другарството сред народите и колективистичните полезности, които наподобяват доста привлекателни спрямо мафиотския капитализъм, който цареше в Русия през 90-те години на ХХ век. Десетилетие, когато руснаците имаха възприятието, че водачите им са продали душите си за комерсиалните химери и са деформирали самата природа на нацията.
- Вашият воин Валдас споделя, че няма нищо по-ужасно от революция. Означава ли това, че смятате войната в Украйна за форма на революция?
- Преживявам този спор като отвратително скъсване - прекалено много другарски връзки ме свързват с Русия и Украйна и това важи за голямото болшинство руснаци и украинци. За положително или за неприятно, ние сме доста свързани, това е реалност. В този спор виждам освен това от революция или братоубийствена битка, тъй като постоянно вътре в фамилията жестокостта е по-свирепа и ни изненадва повече, в сравнение с конфликтите сред културно и географски отдалечени съперници.
- Разбира се, само че не пренебергвате ли нашествието на съветските войски в Украйна и устрема към суверенитет и самостоятелност на украинците?
- Украйна наброява над тридесет народа. Нека си спомним, че през 1991 година, когато бе добита независимостта (без капка кръв), възвикна въпросът: каква страна да се построи? Просперираща Украйна (каквато беше), приятелски отворена към своите съседи? Или орис, подчинена на тактиката на Съединени американски щати?
За страдание, с поддръжката на грабителската олигархия (същата като в Русия, уви), надви втората алтернатива. За моите украински другари постоянно съм мечтаел за страна, свободна от всякакво послушание, уважаваща всички етноси, които я съставляват, да, превъзходна цивилизационна връзка сред Изтока и Запада. С цялото си сърце се надявам за тях и техните деца на по-обещаващо бъдеще от това, което претърпяват други нации (в Ирак, Либия, Афганистан…), вкусили военно-икономическия сексапил на американския модел.
- На “кървавия безпорядък в света ” във вашата книга противопоставяте силата на любовта. Миналата година се надявахте на бърз мир, още ли вярвате в него?
- Преди година споделях, че Европа би трябвало да се трансформира в голямо светилище на мира, без военни бази или нападателни съюзи. Нито един различен избор не е вероятен. Нито една страна не би трябвало да търпи вмешателство. Демилитаризацията би трябвало да засегне всички страни без изключение. Утопия, бихте споделили? В подобен случай продължавайте, изберете ескалацията на оръжията и не толкоз фантастичната вероятност за нуклеарен спор. Изискването за мир би трябвало да бъде не алтернатива, а наложително изискване за всяко ръководство. Да, мир, нищо друго.
Свързани публикации:
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте " Гласове " в
28 Фев 2023335328 Фев 2023380227 Фев 2023448425 Фев 2023724123 Фев 20231048521 Фев 20234760Коментариforsvaret24 Фев 2023 19:12ч.
Причината да не приказваме през днешния ден немски се назовава Ленд-Лийз!!!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати А причината24 Фев 2023 19:25ч.
Днес да тролиш на български език, а не на турски, се назовава Русия!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати forsvaret24 Фев 2023 20:20ч.
Аз съм румелиец, ти какъв си?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Дейвид Хюм и Лудвиг Витгенщайн24 Фев 2023 20:21ч.
Няма каузалност отвън езиково изявление. Една от дилемите на трола е да си измисля и преекспонира подправени аргументи.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Алеко Богориди24 Фев 2023 20:25ч.
Кажи си го - че напряко си ром, какво го увърташ с разния му там рум-миллиет.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Алеко,24 Фев 2023 20:44ч.
не обиждай ромите с сходни съпоставения.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Аз съм ром,24 Фев 2023 20:47ч.
и доста добре разбирам (затова изцяло приемам) казаното от този огромен публицист.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати форчо, баце????24 Фев 2023 21:27ч.
То си глупак! И ти беше казано, че не си за тука! Бегай у пиг и сходни! И козяк, незачет! Опорките през днешния ден доста нефелни, бе! И, форчо, и през днешния ден козяшки лебец нема да има за тебе! Анадънму?
- Вашият разказ, който ни връща към сътресенията на ХХ век, е написан преди началото на войната в Украйна, само че паралелите сред двете столетия са поразителни. Повтаря ли се историята?
- Книгата обгръща целия ХХ век, изживян съгласно човешката мяра, а днешната украинска драма сигурно се появява в живота на основния воин, Валдас Батаев, който е претърпял съветската гражданска война, рухването на империята и гражданската война - нейната ужасна последица.
Впечатлението за “предричане ” или даже за “пророчество ” идва обаче не от желанието да предричам, а от самото естество на литературното творчество: обратно на злободневните мнения, писателят изследва дълбоките исторически основи и константите на човешкия дух - най-здравите, в случай че не и неосезаеми феномени, които навяват чувството за повтаряне на същото. Да, историята се повтаря, първо като покруса, споделяше Маркс, по-късно като фарс. Но кой би посмял в наши дни да приказва за фарс при толкоз починали и премеждия?
- След “Арменския другар ”, за повторно ли сте застигнат от историята?
- Добре виждате, че най-хубавият метод да се “предскаже ” историята, е да не се придържате към капризния ѝ ход. Така ориста на дребна арменска общественост, която идва в Сибир в средата на 70-те години на ХХ век, звучи като мъчително и ужасно настоящо ехтене на фона на спора в Нагорни Карабах, злополучие, което съвсем е затулено от това, което през днешния ден се случва в Донбас.
- Забрави ли Западът, че историята е трагична? Насилието на историята ли е ориста на Русия?
- За Запада това е по-скоро отводът да се разпознава с другия, да разбере неговите планове, страховете, рефлексите му. Този различен може да бъде вашият противник или зложелател (както към този момент назовават Русия), само че това прави още по-важна нуждата да изследва своя метод на живот и мислене.
В “Кръстоносните походи през погледа на арабите ” Амин Маалуф употребява такова превръщане на вероятността и западните политици би трябвало да се вдъхновят от него, с цел да схванат по какъв начин и за какво Русия реагира пред тази или онази обстановка. Не с цел да я оправдават, а с цел да не вършат съдбовни неточности като тези по време на същински лъжливите договаряния в Минск, чиято безчестност аргументи толкоз несгоди.
- В своя текст “Упадъкът на смелостта ” Александър Солженицин изяснява, че насилието, преживено от народите на Велика Русия е изковало там изключителни характери, които към този момент не се срещат на Запад. И назад, асъдействало ли е това принуждение за брутализиране на съветското общество?
- Не омаловажавайте способността на хората на Запад, и най-много на французите, за героични каузи. Един от тези французи, Жан-Клод Серван-Шрайбер, ми описа дългия си живот, който ще напомня в книга: същински съвременен воин, който, борейки се самоуверено от 1939 година, в никакъв случай не се е самоизтъквал, до момента в който говореи за своите приятели, починали за Франция. Този “обикновен ” воин е срещнал сред две борби индивида, на който историята “изкова извънреден темперамент ”, както казвате. Дьо Гол.
Що се отнася до фамозната съветска “бруталност ”, в никакъв случай не забравяйте, че в случай че не бяха двадесет и петте милиона руснаци, убити (нима без грубост?) от Хитлер, вие и аз щяхме да беседваме през днешния ден на езика на госпожа Урсула фон дер Лайен, хубав език апропо, само че в който все по-често чуваме акценти, които припомнят на руснаците за доста неприятни мемоари от времето на Втората международна война.
От двадесет години декларирам, че бих предпочел един ден да видя в Кремъл хубав княз Андрей, а ла Толстой, изтънчен човек с бели ръкавици и безупречни обноски. Но дано не бъдем лицемерни, този хубав княз бързо ще бъде партерен от нашите американски “партньори ” като изверг в уестърн. Русия е обитаема от няколкостотин народа и с цел да се овладее това културно и религиозно разнообразие, би трябвало да излезем от салоните на ХIХ век.
Помислете за компликациите, които Европа среща със личното си “многообразие ”… За момент си спомнете за намушканите или обезглавени свещеници и учители, за дребните възпитаници в Тулуза, убити от упор, или пък за изнасилените дами в Кьолн или Телфорд. Но би било неуместно и непочтено да се приписва тази грубост на всички тези, интегрирани и кротки хора, които пристигнали от това разнообразие. И никой не би трябвало да трансферира на всички американци бруталността на войните, които техните водачи стартират по света.
- Бъркаме ли руснаците с личността на Владимир Путин? Какво е да бъдеш през днешния ден публицист от съветски генезис в Европа?
- Това комплициране е доста презрян медиен инстикт на Павлов. Един публицист би трябвало да продължи да прокарва твърдо и търпеливо своята вадичка, без да обръща внимание на мимолетните моди и на диктата на разрешената мисъл.
- Поставяте началото на книгата си в Крим, по времето, когато той е част от Руската империя. Крим и империята, която описвате, наподобяват на земен парадайс. Не е ли носталгията по изгубения и може би утопичен парадайс драмата на Русия? За по-малко от век Русия претърпя рухването на два свята (този на империята, след това този на СССР), би трябвало ли да одобри изгубването на тези светове?
- За Валдас Батаеф този парадайс, за който говорите, не трае дълго. Съвсем млад Валдас схваща, че светът не се свежда до дребното общество на привилегированите и че би трябвало да открие “низините ” на националния живот, проучване, което ще го бележи за цялостен живот, повече даже от войнствените и революционни безредици, които ще преживее.
Що се отнася до уникалността на Крим в съветското въображение, постоянно би трябвало да помним дългата битка, която опълчва Русия на татарските ханства: от Крим хановете предприемали военни експедиции, които опустошавали всичко по пътя си и даже съумели да опожарят Москва. Да не забравяме и Кримската война (1853-1856), национална контузия в Русия, само че на първо място георичната отбрана на Крим против нацистите, когато съветските и украинските бойци се бият един до друг против този общ зложелател.
Паметта на всеки народ е формирана от хиляди исторически фрагмента, които не извиняват нищо, само че които постоянно би трябвало да бъдат взети поради, в случай че желаеме да предвидим реакциите и на едните, и на другите. Що се отнася до изчезналата съветска Атлантида, имперска и руска, дано вършим разлика сред “пяната на дните ”, актуалността и непредсказуемия ход на историята: кой в края на 70-те години на ХХ век би могъл рационално да си показа рухването на Съюз на съветските социалистически републики? Най-много няколко ерудирани и прозорливи откриватели, чиито тези тогава изглеждаха утопични.
- Носталгията към руския интервал е мъчно разбираема за западния човек…
- Ако измежду руснаците има някакво носталгично завръщане към руската ера, то се дължи на първо място на шерването на засегната памет за Втората международна война и на предишното, прекомерно мислено съгласно мен, на другарството сред народите и колективистичните полезности, които наподобяват доста привлекателни спрямо мафиотския капитализъм, който цареше в Русия през 90-те години на ХХ век. Десетилетие, когато руснаците имаха възприятието, че водачите им са продали душите си за комерсиалните химери и са деформирали самата природа на нацията.
- Вашият воин Валдас споделя, че няма нищо по-ужасно от революция. Означава ли това, че смятате войната в Украйна за форма на революция?
- Преживявам този спор като отвратително скъсване - прекалено много другарски връзки ме свързват с Русия и Украйна и това важи за голямото болшинство руснаци и украинци. За положително или за неприятно, ние сме доста свързани, това е реалност. В този спор виждам освен това от революция или братоубийствена битка, тъй като постоянно вътре в фамилията жестокостта е по-свирепа и ни изненадва повече, в сравнение с конфликтите сред културно и географски отдалечени съперници.
- Разбира се, само че не пренебергвате ли нашествието на съветските войски в Украйна и устрема към суверенитет и самостоятелност на украинците?
- Украйна наброява над тридесет народа. Нека си спомним, че през 1991 година, когато бе добита независимостта (без капка кръв), възвикна въпросът: каква страна да се построи? Просперираща Украйна (каквато беше), приятелски отворена към своите съседи? Или орис, подчинена на тактиката на Съединени американски щати?
За страдание, с поддръжката на грабителската олигархия (същата като в Русия, уви), надви втората алтернатива. За моите украински другари постоянно съм мечтаел за страна, свободна от всякакво послушание, уважаваща всички етноси, които я съставляват, да, превъзходна цивилизационна връзка сред Изтока и Запада. С цялото си сърце се надявам за тях и техните деца на по-обещаващо бъдеще от това, което претърпяват други нации (в Ирак, Либия, Афганистан…), вкусили военно-икономическия сексапил на американския модел.
- На “кървавия безпорядък в света ” във вашата книга противопоставяте силата на любовта. Миналата година се надявахте на бърз мир, още ли вярвате в него?
- Преди година споделях, че Европа би трябвало да се трансформира в голямо светилище на мира, без военни бази или нападателни съюзи. Нито един различен избор не е вероятен. Нито една страна не би трябвало да търпи вмешателство. Демилитаризацията би трябвало да засегне всички страни без изключение. Утопия, бихте споделили? В подобен случай продължавайте, изберете ескалацията на оръжията и не толкоз фантастичната вероятност за нуклеарен спор. Изискването за мир би трябвало да бъде не алтернатива, а наложително изискване за всяко ръководство. Да, мир, нищо друго.
Свързани публикации:
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте " Гласове " в
28 Фев 2023335328 Фев 2023380227 Фев 2023448425 Фев 2023724123 Фев 20231048521 Фев 20234760Коментариforsvaret24 Фев 2023 19:12ч.
Причината да не приказваме през днешния ден немски се назовава Ленд-Лийз!!!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати А причината24 Фев 2023 19:25ч.
Днес да тролиш на български език, а не на турски, се назовава Русия!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати forsvaret24 Фев 2023 20:20ч.
Аз съм румелиец, ти какъв си?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Дейвид Хюм и Лудвиг Витгенщайн24 Фев 2023 20:21ч.
Няма каузалност отвън езиково изявление. Една от дилемите на трола е да си измисля и преекспонира подправени аргументи.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Алеко Богориди24 Фев 2023 20:25ч.
Кажи си го - че напряко си ром, какво го увърташ с разния му там рум-миллиет.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Алеко,24 Фев 2023 20:44ч.
не обиждай ромите с сходни съпоставения.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Аз съм ром,24 Фев 2023 20:47ч.
и доста добре разбирам (затова изцяло приемам) казаното от този огромен публицист.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати форчо, баце????24 Фев 2023 21:27ч.
То си глупак! И ти беше казано, че не си за тука! Бегай у пиг и сходни! И козяк, незачет! Опорките през днешния ден доста нефелни, бе! И, форчо, и през днешния ден козяшки лебец нема да има за тебе! Анадънму?
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ